Дали потънал в красотата на очите ти
ще се загубя някъде далеч от мен?
И сладостта да сбъдвам пак мечтите ти
ще бъде светлината в моят ден?
Дали погълнат в сивотата на досадата
ще си припомням тази пъстрота?
Изстрадал толкоз ще получа ли наградата
отново да открия любовта?
Животе тъй жесток със мен,
и срещу мен наежен...
Ти сила дай ми, направи ме като нов!
Започвам нов ден,
с теб ще бъда нежен...
Дари ме с вседостатъчна Любов!
© Ангел Милев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
