Загубих се в един дъх...
Загубих се в един дъх... Търся пътя обратно...
Твърде гъста е мъглата, изчезнах безвъзвратно.
Знаеш ли какво е да пресъхнеш от сълзи?
Думичка да не кажеш? Наслушах се на лъжи!
Пресъхнаха очите, празна вече е душата.
Лутам се между стените. Не знам коя съм аз самата.
Пораснах или се промених? Чудя се, не отговарям...
По-сама не съм била, дали защото в себе си се затварям?
Без приятел, без любов... кръстовище с хиляди посоки.
Безмислен вече ми е пътят. Оживях след хиляди отрови!
Отрових ли се, не разбрах, но ми избодоха очите.
Хора много огорчих и сега ще понеса щетите.
Себе си неистово раздавах, но сега какво да дам? Какво?
Нищо веч’ не ми остана... Със себе си какво направих и защо?
Остана ми само цигарата и една едничка песен,
но интересува ли се някой защо душата ми е есен?
Пресъхнах! Съжалявам, тръгвам си... Вече нищо не мога да дам.
Дори глава не обръщам. Тръгвам – загубила себе си – със срам...
© Стефка Георгиева All rights reserved.
