Загубих ума и дума, когато я погледнах в очите,
изведнъж изчезна тъгата и спряха да текат сълзите....
Беше толкова красива, че преобърна целия ми свят,
а аз се влюбих в нейните очи и в кафявият им цвят....

Тя беше различна, различаваше се от всички други,
защото аз се усмихнах когато я видях, вместо да заплача....
Тя сложи край на моята тъга и на всичките сълзи....
и тогава разбрах, че я искам пред всяка друга!

Погледнах дълбоко в нейните очи и видях там доброта,
доброта която никога не бе оценена както заслужава....
Видях едно момиче, което живееше във самота....
и разбрах, че трябва да съм аз този който да я направи щастлива!

Калоян Калинов

(05-05-2015)