Загубих вярата си в теб
душата ми се мята като птица.
Загубих вярата си в теб,
света се срутва с трясък,
от болката горчи, като пелин.
Сърцето ми ще експлодира в мен,
душата ми е пълна със стенание...
Загубих вярата си в теб.
Навън е нощ, тъма и отчаяние...
Но четири звезди за мене греят
и вярват - ще намеря брод в нощта.
Това е смисълът, за който аз живея.
Да - смисълът са моите деца.
1994 г.
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
Защо всички не бяха всеотдайни родители като теб?