Dec 1, 2004, 6:14 PM

Захарница и сладолед

  Poetry
1.2K 0 1

    Захарница и сладолед

 

Погледни омразата, която отглеждаме...

Погледни страха, който подхранваме...

Погледни живота, който живеем...

Точно както винаги е било до сега. До сега...

И утре ще се върна почернял и гневен

с мечтите си и болката от тях...

Вятърът крилете ми отново ще подеме...

И дълго, дълго ще се рея

в бездната на този мрачен свят...

Ще разчиствам, ще разтребвам

от трупове и сган земята,

от кръстове... и от Самотата...

Покой не ще намеря аз.

С любовта си ще превзема, ще пребродя
вс
ички пътища към теб...

Самотен в пустош аз ще бродя
сред бездушни светове...

Безброй пътеки аз ще мина
с мисъл искрена – една...

Самотата да надвия
в тази битка и Съдба...

Мъгла се стели над душата
със студ и ледени кълба...

Смразяващ тътен ми напомня,
че властва над света .

Искрица малка свята в мене
лута се нехайно в мрака,

търсейки пътека към твоята душа ...

Навярно самотата е изкупление
на отчаяните мигове,

в които те желая, копнея аз без глас ....

Добротата е илюзия,
която пламенно гори в мрака  

без посока, хоризонти, пътища дори...

Надеждата за топла стряха,
за подслон в тези тежки дни...

На болката и самотата
безсилно боря се с мечта

твоята обич да възкръсне от забрава

и влее сили в таз борба.

Две очи за тебе тлеят
и огъня в сълзите си гасят...

Едно сърце във лудост бие,
в неописуем нощен бяг...

Една душа със жар ги пази
крехка, искрена, сама...

Една надежда влива топлина и сили.

Да събере тези две сърца.

Лудост ли е да дишам с теб,
когато си далече от мене?

Лудост ли е да се усмихвам с теб?
Когато ти е тъжно, тъжно е и в мен...

Лудост ли е да докосваме звездите с поглед,

когато ние сме една от тях?

Лудост е да предадем
всеки миг от нашата съдба.

Лудост е да се предадем

сами пред себе си сега.

Лудост е да погребем
всяка наша незачената мечта.

 

...Навярно всичките сме полудели...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боби All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, много хубаво произведение, радвам се, че се е използвало по предзначение стихчето....

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...