Заживях сред нещастните псета.
Да се борим за нещо по-истинско
от това да бъдем човеци?!
Не си струва.
Господи, вижте я!
Как храни нещастните псета!
Тя е свята.
Печално невидима.
Нищо, че кичи се в дрипи.
Отвътре далеч по-богата е.
Тя има. Тя пали искрите.
И гледа нагоре.
Прегърнах я.
Изтрезнях (че препих с суетата).
Оттогава се сливам с небето й.
Оттогава се будя богата.
А след мен търчат две-три псета.
Жената до мен е безкрайно красива.
С тях делим си душата. И залъка.
И така си живеем.
Щастливо.
© Йоанна Маринова All rights reserved.
