ЗАКАЧКА
Дойде Новата Година,
пожелахме си късмет,
много радости да има,
дебел сняг и берекет.
Но погледна се Илия,
какво вида, боже мой!
пак оказа се във тия,
пак е същият герой.
Но поне веднъж софрата
бе пищно подредена
и красива бе елхата,
кат булка нагиздена.
Развихри се веселбата-
винцето що не прави
и разтвори се душата
пий с весели другари!
А пък после... е, пък после,
всичко както е било,
може трудност, може пости,
но нали е статукво.
© Анка Келешева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
