Закачливо лято
Лятото свенливо притвори очи,
в топлия пясък зарови крачета,
перчема метна леко в страни
и закачливо си килна каскета.
Прегърна житата в златните ниви,
хляба изпече и му стори поклон,
подгони в полята светулки игриви,
небето превърна в звезден заслон.
Притихна да чуе на щурчо концерта,
отпи от коктейла „Летни мечти“,
а после с усмивка тихо приседна
в прохладната нощ под ярки звезди.
И мен ме поведе по свойте пътеки,
слънчоглед ми набра – огромен букет,
в лавандулите двама тихо поскитахме…
Нали съм негово, лятно дете…
