На Йо
Пътувам себе си в едно дъждовно утро,
самотен пътник през мъгла нетрайна.
Към теб стреми се мисълта нечута,
родена в изолатора, наричан "Тайна".
Камшиците на хиляди въпроси
шрапнелно удрят смуглата ми кожа:
Какво ли бъдещето хребетно ни носи
под валяка на своето подножие?!
Заклевам се пред тогите на ветровете,
че само ти си търсения Смисъл,
мъниче мое - ангелът след ледовете, ...