Дъхава съм, още топла,

с аромат на морски нощи.

И погалиш ли ме, гладка,

а целувката е сочна, сладка...

Разноцветно се усмихвам,

плодовито ти намигвам,

лятото отмина вече,

и изглежда,че затихвам...

Само че си ти обречен

във сърцето, с мене, Вихра!

Сякаш ябълки опекох,

сладък сок - шира от грозде,

мушмули в торба и тиква,

с нощните листа предрекох...

Дъхава съм, и пикантна,

но гореща за един съм,

няма втори, на константа 

ще чертая йероглифи...

Щом си тръгна,не повтарям.

Ще се видим след девятка.

Кой ще знае как затварям

и отварям си душата...