Jul 23, 2014, 12:09 AM

Заключен с десет ключа

  Poetry » Love
732 0 1

Заключен с десет ключа

 

Какво като си се заключил с десет ключа?

Какво като си затворил ти сърцето си за мен?

Нима си мислиш, че няма да те навестявам във съня ти

И няма да тъгуваш ти за мен?

 

Не можеш ти да ме изтриеш от живота си,

Със тебе бяхме две души, събрани във едно,

Но ти не пожела да продължиш със мен,

Защото мислиш, че друга е отредената за теб.

 

Сам този избор ти направи,

Не искам аз да те виня,

Но няма да се примиря и

Спомените свои ще ти пращам.

 

Със първите лъчи на слънцето

Ще идват те при теб един след друг,

Ще крачат тихомълком пак до теб

И с теб ще чакат идването на нощта.

 

Тогава вече ще е мойто царство,

Не ще да имаш ти покой дори за миг,

Ще шепнеш тайно мойто име и

Ще изгаряш в скритата си страст.

 

Сега живееш във лъжовен свят,

Където всичко е привидно уж щастливо,

Но зная аз, че липсвам ти във всеки час

И напразно се опитваш да изтриеш спомена за мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много силно произведение!!Много ми харесаха всички метафори!!Поздрави!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...