May 6, 2011, 12:43 AM

Заключена врата

  Poetry
600 0 0

ЗАКЛЮЧЕНА ВРАТА

 

В нощите, когато някъде си ти,
минава ли ти мисъл в главата?
Къде? Какво правят твоите мечти?
Близки - децата, жената.
Смяташ ли,
че за това, което вършиш,
някой ще те възнагради.
Може би болката от живота търсиш
или изгубена любов да те изпепели.
В нощите, когато някъде си ти,
помисли ли, че чакат те вкъщи.
Представяш ли си, някой може да не спи.
В притихналото на нощта
да чака стъпки.
Ти нямаш свян,
човешка мисъл, доброта.
Навярно нещастието е малко
                               в живота ти.
Помни, че някой ден, рано сутринта,
ти ще намериш празен дом,
                       заключена врата!

 

22.01.2005 г.

София, градинката при Халите

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Луиза Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...