Заключи ли ме, Обич моя,
аз пак ще дойда с теб на среща.
Врати и катинари много,
на моите криле - не пречат.
Небе, безвластие и полет -
душата ми е безгранична...
А тези мръсни катинари -
не ще ми пречат да обичам!
Защото вечер под звездите,
от тялото си ще излизам,
до него - ще заспя отново.
И още, още ще обичам!
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
