Заключи ли ме, Обич моя,
аз пак ще дойда с теб на среща.
Врати и катинари много,
на моите криле - не пречат.
Небе, безвластие и полет -
душата ми е безгранична...
А тези мръсни катинари -
не ще ми пречат да обичам!
Защото вечер под звездите,
от тялото си ще излизам,
до него - ще заспя отново.
И още, още ще обичам!
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
