Този рай е път към ада!
По него сам сега вървя.
След дни на шеметна наслада
по него сам сега вървя –
самотен пленник на сърцето,
горящо в собствения си пожар…
Не, няма помирение, където
все то е роб и господар,
и съдник, и палач, и смъртник.
Проклинам те, любов!
И пак те искам! –
във вените ми буйно да кипиш,
че този ад е път към рая
за смъртника, осъден на любов.
© Стефан All rights reserved.
че знаеш що е рай и що е ад?
Що е болка? Що е синева?
А можеш ли да различиш зелените поля
От мъртвите железни релси?
Усмивката от лицемерната лъжа?
Можеш ли наистина?