Закъсняла среща
Закъсняла среща
В сърцето огънят гори,
гори и догорява,
но и след години дори
в пепелта има жарава.
Гледаха ме очи на дете,
с блестящи в тях искри,
на красиво, миловидно лице
между кадифени къдрици коси.
В тях безумно се влюбих
с обич чиста, голяма.
Пропилях чувства, сън загубих,
а любовта превърна се в драма.
Сега се срещнахме! Защо?
Да споделим своите неволи!
Как да ти кажа от какво
душата още ме боли!
Че чувствата още горят
там някъде в душата
но думите не ще променят
отминалите години и нещата.
Съдбата има игра такава -
Всеки върви по своя път,
кога, само Тя решава
пътищата да се пресекат.
© Никола Яндов All rights reserved.
