Закъсняло лято
Утрото ме среща строго
с тази китна долина.
Примижавам в изнемога
в бликналата светлина.
От съня попадам право
в идиличен селски рай
с тръгнали на паша крави
и овце с звънци и лай.
И поемам през баира
в стара, букова гора,
дето кладенче извира
с най студената вода.
Стигам морен, свалям шапка,
плискам сънени очи.
В скулите ми всяка капка
се превръща на сълзи.
Плаче дългата раздяла
с незабравен роден край,
а душата бяла, бяла
се завихря на кравай
и затваря всичко свято,
всеки спомен, хлопот, трън
в закъснялото ми лято
отзвучало като гръм.
© Иван Христов All rights reserved.
