Закъсняло лято
Утрото ме среща строго
с тази китна долина.
Примижавам в изнемога
в бликналата светлина.
От съня попадам право
в идиличен селски рай
с тръгнали на паша крави
и овце с звънци и лай.
И поемам през баира
в стара, букова гора,
дето кладенче извира
с най студената вода.
Стигам морен, свалям шапка,
плискам сънени очи.
В скулите ми всяка капка
се превръща на сълзи.
Плаче дългата раздяла
с незабравен роден край,
а душата бяла, бяла
се завихря на кравай
и затваря всичко свято,
всеки спомен, хлопот, трън
в закъснялото ми лято
отзвучало като гръм.
© Иван Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодря за прекрасната и малко тъжна разходка, Рудин!!!
-
Да, урбанизацията ни направи дървета без корен... Сърдечен поздрав.
-
!
-
Харесах!
-
Оживява тази долина в стиховете ти, Рудин и пробужда съпричастност към емоциите на лирическия герой! Майстор си на поетичното слово, поздравления
-
Образно и красиво!
-
Е, това е душевност! Поздравления!
-
Ех, Рудин!
-
хубаво и мило
-
*****************************************
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
В стара, букова гора,
дето кладенче извира
с най-студената вода"
Чудесна картина нарисувана с думи. Допи ми се и на мен студена вода.Поздрав !