Реката потръпва под меката ласка
на топлия августов здрач;
в предчувствие някакво гларус изкрясква
и вятърът носи сив прах.
Тополите рошави четки поклащат --
рисуват със тъмната кръв
на залеза; слага си черната маска
там слънцето с облачна връв.
Оставил далече предишните рани,
покоя на парка смутил,
забравени случки и срещи мечтани
намирам пред залеза тих.
5. август 1989 г.
гр. Силистра
© Лъчезар Цонев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
