Вятър разресва косите на залеза
с гребен от сребърно-бяла луна.
Облаци в розово греят запалени,
миг, преди да ги почерни нощта.
Стъпки последни от летните дни
под златната шума бавно изстиват,
голи, дърветата зъзнат сами,
птичата песен не ще ги приспива.
Тича по релсите спомен за влак,
в който се смяхме млади, свенливи,
глътна мастилено-черния мрак,
дните, когато бяхме щастливи.© Елена All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
