Вятър разресва косите на залеза
с гребен от сребърно-бяла луна.
Облаци в розово греят запалени,
миг, преди да ги почерни нощта.
Стъпки последни от летните дни
под златната шума бавно изстиват,
голи, дърветата зъзнат сами,
птичата песен не ще ги приспива.
Тича по релсите спомен за влак,
в който се смяхме млади, свенливи,
глътна мастилено-черния мрак,
дните, когато бяхме щастливи.© Елена All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
