Залезът в небето
се разлива,
изплита тънка мрежа
над полята.
Слънчеви петна гонят се
по покрива,
игриво се закачат
със къщята.
Дърветата докосват се
със клони,
любов шептят си
младите листа.
Песни из короните
се ронят,
песни на самотна
лястовица.
Звуците покапват тъй
дъждовно
и прегръщат залезната
светлина.
Красиво сливат се
в простора
и от тях се ражда
Самота.
© Истинска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
