18.05.2008 г., 18:42

Залезно

873 0 4




Залезът в небето

се разлива,

изплита тънка мрежа

над полята.

Слънчеви петна гонят се

по покрива,

игриво се закачат

със къщята.

Дърветата докосват се

със клони,

любов шептят си

младите листа.

Песни из короните

се ронят,

песни на самотна

лястовица.

Звуците покапват тъй

дъждовно

и прегръщат залезната

светлина.

Красиво сливат се

в простора

и от тях се ражда

Самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Истинска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...