Залезно-изгревни ноти
На залеза нотите алени в чувствен акорд
мелодия нежна с безбрежна ефирност разляха.
Последваха облаци слънцето, сякаш е лорд,
на който тържествени, девствени пажове бяха.
А в клоните сгушен, послушен доскоро, повя
вечерникът мъдър, чадъри подгонил на плажа.
В спокойни минути нечути мечти разпиля,
крилете отвързал, побърза за тях да разкаже.
Вълни горделиви със пориви диви в скали
водата намръщена ядно превръщат във пяна.
Без дъжд от въпроси звезди дългокоси - поли
в морето събличат. Обричат се тук да останат.
Сред грохот от ропот, скицирайки залез червен,
художникът Време статива да вземе успял е.
Кръвта се страхува, но с вяра нахлува във мен
и гони тревожност. Той изгрев възможен съзрял е.
© Мария Панайотова All rights reserved.
