Красив е залезът разкошен,
в златисти цветове блести,
неповторим е и прекрасен –
последни слънчеви лъчи.
Ще го смени луната бледа,
за него дълго ще тъжи,
и очарована, смутена,
ще търси златните следи.
И със звездите тя ще плаче
за невъзможната любов,
ще търси във нощта очите
на неговия цветен зов.
Ще го сънува и ще страда,
ще го обича цял живот
и в златно ще го нарисува
на синия небесен свод.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
