starkmaster (Ванко Николов)
303

Aug 11, 2013, 8:21 PM

Залезът златен

Poetry » Other

543 0 0

Залезът златен

Обожавам залезите,

мистично време,

когато приказките оживяват...

Притихва златото

на залеза топъл.

Очаква своята вечер,

тиха и цветна,

приласкава я с нежност.

Времето спира онемяло

в светулково-щурчова тишина.

Неописуем е този залез -

това магично безвремие,

когато горещият летен ден

заспива уморен и щастлив -

влюбено сгушен

в златото на залеза...

Ванко Николов (Starkmaster)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0