starkmaster (Ванко Николов)
303

Aug 11, 2013, 8:21 PM

Залезът златен

Poetry » Other

545 0 0

Залезът златен

Обожавам залезите,

мистично време,

когато приказките оживяват...

Притихва златото

на залеза топъл.

Очаква своята вечер,

тиха и цветна,

приласкава я с нежност.

Времето спира онемяло

в светулково-щурчова тишина.

Неописуем е този залез -

това магично безвремие,

когато горещият летен ден

заспива уморен и щастлив -

влюбено сгушен

в златото на залеза...

Ванко Николов (Starkmaster)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0