Залипсвала си ми, Любов
Залипсвалa си ми,
като дъжд над жадна нива,
чиито стеблени
да се развият в листи.
И недочакали цвета си,
ни плода...
унива очакването, с което
твоят зов ме кръсти.
През облаци минавам
и със нокти дращя
по сивото на дните си,
без теб залуднали.
Наяве шепна,
а насън крещя,
че пъпките на твойто имане
навярно са повехнали.
И чакам, да се бурне,
та да плисне
не ситен дъжд,
а див порой и ураган.
Да помете
това, що няма да разцъфне,
и да се кротне,
щом теб, Любов,
не мога да те имам.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
