Mar 1, 2008, 10:56 PM

Заложница на думите

  Poetry » Love
851 0 4
Крехка моя обич незаситена,
не прави от думите затвор.
Зреещото щастие прелита –
птица волна в синия простор.
 
Крехка моя обич ненадейна,
ти се спри на неизвестен бряг.
Там лицето ти сурово грее
и понасяме се в страстен бяг.

Крехка моя обич неузряла,
изкласявай в моите ръце.
В теб се сгушвам отмаляла,
за да чуя трепетно сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...