Замяната

Догарящото Слънце пръсна жа́ра

люлеещи вълни се разгоряха –

отсреща сякаш викаше ми фара,

че идва буря и е нужна стряха...

Подгонени от залезния огън

и птиците подплашени се скриха...

От хоризонта доближи с тревога –

нощта, която исках да е тиха...

С любимата Жена да я посрещна,

загледани в звездите да мечтаем,

но може би на Бог се молих грешно,

че в някакъв абсурд неразгадаем

и само за минути преброени

от тътен се разтърси хоризонта

и спря за малко идващото Време –

Светът да запокити в преизподня...

Стъмни́  се и изчезнаха звездите,

морето посивя́, брегът изчезна –

набрали мощ от вятъра вълните

превърнаха за миг морето в бездна...

И мълнии в стихията жестоко

раздираха небето на парцали –

а то самото, вече и безо́ко,

се гънеше от сили развилняли!...

... В уюта на брега за миг изтръпнах

забравих за Жената и звездите,

душата ми се сви, едва помръднах

в посока към морета и вълните...

Понеже знам – в морето има о́ще

моряци не успели да се скрият

и ги подмятат ветровете нощем

на бясната, нестихваща стихия...

Молитвено застанал на коле́не

помолих се загледан в необята:

„ – О, Боже отпусни им още Време,

а във замяна давам си душата!...“

20.06.2021. /Едно време в Океана