Замък за душата
От спомени,
пастелно украсени,
от мисли,
скрити във мъгла,
от облаци,
звезди усамотени
и две сълзи,
замръзнали в снега,
изграждам
своя замък,
неподвластен
на времето,
на бурите,
смъртта.
Взех от плажа
слънце,
шепа пясък,
а за прозорци -
какпки от дъжда.
И заживяха в него
като в приказка
измамата -
в прозрачно облекло,
любовта -
извираща от нищото,
тъгата - легнала
в щастливото легло.
Говореше си
изневярата усмихната
с ревността
в приятелска прегръдка.
Лъжата -
тя нали е лекомислена -
подскачаше
край всички
като хрътка.
Въздушен замък
с кули изградих,
душата ми
да си почине
във простора...
Останах на
земята само
аз
и болката
незнаеща умора.
© Найден Найденов All rights reserved.
