Запази ме в сърцето си
Прелиствам пак албума
снимки пожълтели
усмихнати ме гледаха лица
години като сън един
отминали
и пръснали ни
нейде по света.
Но снимка имам,
скъпа на сърцето
момиче и любов, една мечта.
Когато тъжно ми е
спомням си лицето
и в мислите си
пак към теб летя.
Долитат с вятъра
към мене твойте думи
отдавна позабравени слова
докосваш ме,
целуваш и ме галиш,
и после
пак изчезваш във съня.
Затуй те пазя
винаги в сърцето
дори сега,
когато - побелял -
за мене твоят образ
кат звезда ще свети,
че с обичта ти само съм живял.
Отминаха години безвъзвратно,
прелиствам пак албума – спомен:
едно момиче и една надежда
живеят в мене миг огромен.
По стиха на kity ( Кити ) „ Дори тогава...”
© Христо Костов All rights reserved.
Незнам...като,че ли неискам да живея със спомените.Предпочитам "човека от спомените" да е до мен...винаги.
