Запей ми, циганино
Запей ми, циганино, песен за душата!
Разпъни акордеона!
Клавишите под пръстите да плачат!
И перли по земята да се ронят!
Като зърна на броеница ще ги нижа
и ще броя със тях годините,
които като жито зряло
в нозете ми се сипят...
Ще ги събирам в тежък сноп
и ще ги нося с радост.
Защото, за да срещнеш старостта,
трябва с нещо да я заслужаваш.
Не спирай, циганино!
Пей ми за любов!
За нежност пей, за красотата!
И нека песента танцува с вятъра,
и стигне всеки тъмен ъгъл,
за да прогони мрака!
Аз срещнах много добрина в света
и искам, както песента ти,
на мънички зрънца да я разпръсна
навсякъде... за всеки.
Свири и пей!
И като детски хвърчила
да литнат звуците в небето!
Каквото да сме преживели - скръб,
непоносими загуби, раздели -
животът продължава.
Изгрява слънцето, реки текат...
А обичта човешка - необятна е!
Като Вселена!
© Ваня Радовенска All rights reserved.
