Запей ми, приятелю!
ЗАПЕЙ МИ, ПРИЯТЕЛЮ!
Вземи си, приятелю, твойта китара,
запей ми твоята, нашата песен,
за Пролетта ни чудна, слънчева, бяла,
запей я сега в нашата Есен!
Запей ми за нашата, първата среща,
за онзи трепет разтърсил сърцата,
за първата целувка плаха, гореща,
за оня пожар избил по лицата!
За пориви чисти, мечтите крилати.
Къде всичко туй от нас си отиде? !
Останаха спомени само богати
и обичта, която с нас ще си иде.
Първата ни обич - най-чиста, най-свята.
Колко любови в живота ни има?
Първата остава навеки в сърцата -
тя е и последна - незабравима.
В бури, беди, радост живота премина,
тя няма от нас за миг за се отдели,
най- чистата, истинска, неповторима
не ще ни остави до сетните дни.
© Анка Келешева All rights reserved.
