ЗАПЕЙ МИ, ПРИЯТЕЛЮ!
Вземи си, приятелю, твойта китара,
запей ми твоята, нашата песен,
за Пролетта ни чудна, слънчева, бяла,
запей я сега в нашата Есен!
Запей ми за нашата, първата среща,
за онзи трепет разтърсил сърцата,
за първата целувка плаха, гореща,
за оня пожар избил по лицата!
За пориви чисти, мечтите крилати.
Къде всичко туй от нас си отиде? !
Останаха спомени само богати ...