Записано в сърцето
Само теб не спрях да обичам,
но сърцето от болка стягам,
всичко това съдба се нарича,
от която не мога да избягам.
Вечер късно тъгата събувам,
оставям да си почине сърцето,
пак нощем само теб сънувам
и моля да не ти забравя лицето.
Там, където любовта отбелязах,
можеш да я намериш и днес,
самотен себе си така наказах –
теб да чакам на същия адрес.
Една любов в миналото остава,
запазена единствено в сърцето,
една любов в нощта се продава,
без да дочака зората и слънцето.
© Никица Христов All rights reserved.
