Записвам чинно думите на листа
Успявам някак си да го подкарам,
дори и най-баналния си ден.
А чудесата? Дават ми ги даром
онези триста откачалки в мен.
Живеят си в главата ми отколе
и всеки ден вилнеят. С порив нов
и този свят – безличен, тъжен, болен
лекуват с рими, песни и любов.
Когато веселят се – вдигат врява
и с бръмбарите канят ме на бал.
Приемам. То какво ли ми остава?
Три лудости и пак светът е цял.
Когато плачат, всички плачем нощем,
а сред плача блестят искрици смях.
Обикнеш ли ме, не се радвай. Още.
Ще трябва да обикнеш всички тях.
Записвам чинно думите на листа,
нощта нечута спуска се навън.
А влюбените откачалки триста
на пръсти се прокрадват в твоя сън...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Благодаря ви!
