May 21, 2008, 2:25 PM

Заплакала есен

  Poetry » Other
1.2K 0 3
Заплакала есен
в душата ми,
че вече линее дъждовно.
Заплакала есен
в душата ми,
че е минало време гальовно.
Заплакала есен
предсмъртно,
че птици не пеят в сърцата,
че камъни носим в гърдите
и всичкото мило и плодно
заравяме с шепи в земята.
Заплакала есен . . . горката,
със сняг и със лед е пропита.
Заплакала есен . . . самата
и тя като мене не пита
ще има ли буйни огньове
или ще гасне
жарта под дървата . . .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...