May 21, 2008, 2:25 PM

Заплакала есен

  Poetry » Other
1.2K 0 3
Заплакала есен
в душата ми,
че вече линее дъждовно.
Заплакала есен
в душата ми,
че е минало време гальовно.
Заплакала есен
предсмъртно,
че птици не пеят в сърцата,
че камъни носим в гърдите
и всичкото мило и плодно
заравяме с шепи в земята.
Заплакала есен . . . горката,
със сняг и със лед е пропита.
Заплакала есен . . . самата
и тя като мене не пита
ще има ли буйни огньове
или ще гасне
жарта под дървата . . .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....