Заплакала есен
Заплакала есен
в душата ми,
че вече линее дъждовно.
Заплакала есен
в душата ми,
че е минало време гальовно.
Заплакала есен
предсмъртно,
че птици не пеят в сърцата,
че камъни носим в гърдите
и всичкото мило и плодно
заравяме с шепи в земята.
Заплакала есен . . . горката,
със сняг и със лед е пропита.
Заплакала есен . . . самата
и тя като мене не пита
ще има ли буйни огньове
или ще гасне
жарта под дървата . . .
в душата ми,
че вече линее дъждовно.
Заплакала есен
в душата ми,
че е минало време гальовно.
Заплакала есен
предсмъртно,
че птици не пеят в сърцата,
че камъни носим в гърдите
и всичкото мило и плодно
заравяме с шепи в земята.
Заплакала есен . . . горката,
със сняг и със лед е пропита.
Заплакала есен . . . самата
и тя като мене не пита
ще има ли буйни огньове
или ще гасне
жарта под дървата . . .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гери Михайлова Всички права запазени
