Запомни ме!
Скалите протегнаха
бели от пяна ръце.
Изненадан брегът
под твоите стъпки се сви.
Нарисува морето
в прибоя горещо сърце,
две голи бедра
и две сочни гърди.
Усмихна се слънцето,
после гузно се скри.
Зачервен хоризонтът
превърна се в залез.
Любопитно погледнаха
първите неми звезди
зад луната,
жънеща звездни ливади.
А лудата нощ издълба
във скалите легло,
превърна морето в очи -
бездънни и сини.
Бушуваха в тях
бури от страст и живот.
Шепнеше бриз размечтан:
- Запомни ме!
© Найден Найденов All rights reserved.
