Дечко малък бях -
вярвах в добро и справедливо.
Все усмихната бях -
опиянявах те с това.
В емоциите си летях -
заразявах те с моя смях.
Обичаше невинността ми -
чистотата на душата ми.
Запомни ме такава!
Преживявания коварни
по пътя си имаме - променят ни,
други хора ставаме.
Губим плавно пътя свой,
но моля те -
помни най-доброто в мен,
защото само споменът за него
ще ме спаси някой ден.
© София Русева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
