Запустя твоят светъл прозорец -
зад стъклото лице не личи.
Няма смисъл да гледам нагоре,
за да срещна там твойте очи.
Любовта се надигаше в мене,
в нетърпение - да разцъфти.
Но внезапно сдържано-студена,
като цвете подсече я ти.
И умря тя - детенце невръстно,
недостигнала младост и мощ,
като светла зора, след която
веднагà е настъпила нощ!