Запустя твоят светъл прозорец -
зад стъклото лице не личи.
Няма смисъл да гледам нагоре,
за да срещна там твойте очи.
Любовта се надигаше в мене,
в нетърпение - да разцъфти.
Но внезапно сдържано-студена,
като цвете подсече я ти.
И умря тя - детенце невръстно,
недостигнала младост и мощ,
като светла зора, след която
веднагà е настъпила нощ!
© Ангел Чортов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
