Зараза
Погребални агенти
рекламират
оболи за Хадес.
Мисирки кълват
с микрофони
пред тях.
Джандари са,
майно льо,
тръгнали –
заключват човеците
зад решетки от страх.
Лицата,
сковани
в намордници,
еднакви са станали –
мечта
не една
на нови,
изригнати
от боклука
кандидат-господари.
Погасваща
тъжна човешка съдба…
Заразата
с нищо
не се лекува –
ни хапове,
ни молитви,
нито магии…
Залязваме
бавно,
а връзките
срутват се,
човек от човека
се пази –
2 метра
без дух.
Разцепиха атома,
сега обществото.
Логичното –
взрив,
разруха,
провал.
А вируси носят се…
Нормално –
природата
изяжда си болките…
Законът на Дарвин –
без жал…
© Георги Коновски All rights reserved.
