Заразявам те с любов(JoannaVas&Cefules)
Пускам ти вирусче,
вирусче с целувка,
вирусче изтребител на приличието,
вирусче изтребител на всички житейски програми,
то убива ежедневието, то се храни с придобитото
и няма защити за него,
то става по-голямо
колкото повече са защитите,
то унищожава файловете за подреденост,
то унищожава цялата подреденост,
то е хаоса на подредбата
и подредбата на хаоса,
то е търсенето на нова форма,
то е съзидателя.
С целувка пращам ти вирусчето,
с целувка...
Вирусче,
хакнало се във сърцето ми,
вирусче, което не руши,
противно на логични обяснения
вирусче съграждащо
в хармонията вечна на световните видения
и в ритъма притихнал на пулса.
Вирусче, поело умората ни провечер,
когато сме притворили очи
до взиране във вечното
и мисълта е будна,
а синият екран на зениците ни
трепти неузнаваемо
побирайки във себе си вековни мигновения
и тишината, прилепнала по дланите
лекува сетивата,
загубили съзнание от обич...
А плисналия се в стъклата дъжд се стича
с плавността на балерина,
едва едва докоснала
прозрачността
на съществуващата в мислите зараза,
която май е нелечима...
но сме щастливи, че я има.
вирусче с целувка,
вирусче изтребител на приличието,
вирусче изтребител на всички житейски програми,
то убива ежедневието, то се храни с придобитото
и няма защити за него,
то става по-голямо
колкото повече са защитите,
то унищожава файловете за подреденост,
то унищожава цялата подреденост,
то е хаоса на подредбата
и подредбата на хаоса,
то е търсенето на нова форма,
то е съзидателя.
С целувка пращам ти вирусчето,
с целувка...
Вирусче,
хакнало се във сърцето ми,
вирусче, което не руши,
противно на логични обяснения
вирусче съграждащо
в хармонията вечна на световните видения
и в ритъма притихнал на пулса.
Вирусче, поело умората ни провечер,
когато сме притворили очи
до взиране във вечното
и мисълта е будна,
а синият екран на зениците ни
трепти неузнаваемо
побирайки във себе си вековни мигновения
и тишината, прилепнала по дланите
лекува сетивата,
загубили съзнание от обич...
А плисналия се в стъклата дъжд се стича
с плавността на балерина,
едва едва докоснала
прозрачността
на съществуващата в мислите зараза,
която май е нелечима...
но сме щастливи, че я има.
© Йоанна All rights reserved.
)