Зарче на калъч
ЗАРЧЕ НА КАЛЪЧ
... остарявам напоследък, накъсява моят ден,
спря да идва и съседът да играе табла с мен,
питат ли ме на простира булките с какво переш? –
отговарям – с тъмна бира, при това на къса свещ,
взеха да ми правят вече място в пълния тролей,
и не скитам всяка вечер върху каменния кей,
все по-често ме приспиват БНТ и Би-Ти-Ви,
в тази моя крива нива нищичко не ми върви,
и не вярвам вече твърдо, че ще метна готин зар –
от Сакар към Голо бърдо мъкна своя вехт самар,
някой ден ще си изчезна, грейнал късо слънчев лъч,
зарче, срутило се в бездна, както винаги – калъч.
© Валери Станков All rights reserved.
