Заречени от Бог, ще ни закрилят
Без думи, знам, говори Обичта -
чрез дланите ти, галещи косите ми,
чрез ласки в мрак, поели топлина,
която много дълго съм очаквала.
В постелята е сладкият уют,
където се разпуквам като пролет,
от нежността на мъжкия ти топъл дъх
криле сърцето ми разтваря в полет.
... И от целувка по челото - като знак,
но не световно преобърнал вековете ни
/предателска - на Юда към Христос/,
а ценността житейска на децата ни.
Заспиваш... Там някъде далеч, отвъд
пространството, звезди безброй умират,
с покрова златен обвили Земна гръд...
докато светят, заречени от Бог, ще ни закрилят.
чрез дланите ти, галещи косите ми,
чрез ласки в мрак, поели топлина,
която много дълго съм очаквала.
В постелята е сладкият уют,
където се разпуквам като пролет,
от нежността на мъжкия ти топъл дъх
криле сърцето ми разтваря в полет.
... И от целувка по челото - като знак,
но не световно преобърнал вековете ни
/предателска - на Юда към Христос/,
а ценността житейска на децата ни.
Заспиваш... Там някъде далеч, отвъд
пространството, звезди безброй умират,
с покрова златен обвили Земна гръд...
докато светят, заречени от Бог, ще ни закрилят.
© Петя Кръстева All rights reserved.
