Заричане
Пред женския ти образ аз немея
и губя си търпението тук.
Със тебе вече искам да се слея
във тяло, в мисли, в думите и звук.
От туй да се роди една идея –
едно красиво читаво дете.
И аз във него разум да му влея
да може мислите ми да чете.
И да живее, расне и порасне...
Докрай да го измине своя път.
Мечтите наши твърдо да надрасне.
Сърце да носи в живата си гръд.
И искам повече от нас да може
да бъде нещо и като пророк.
И със небесната закрила, Боже,
на „ти” да бъде със живота строг.
© Никола Апостолов All rights reserved.
