Зарязване на изгрев
ЗАРЯЗВАНЕ НА ИЗГРЕВ
Лозница в манастирски двор
свенлива и със поглед плах
прикри край гнилия стобор
причината да бъдем в грях.
И нищо тъмно не остана...
А тук в устоите на Бог,
потънали сред звездна пяна,
се молим да не бъде строг.
Лежим – увива се дъхът ти,
пълзи по нейната снагаa
и ти проклел си много пъти
евангелските писмена.
Така е светло – под небето
с ухания на бор и смърч.
Тук не осъмнахме проклети,
макар че любихме до смърт.
Узнах, че тишината може
да е ранима в ранен хлад.
Един път се обича, Боже!
И втори път не биваш млад.
© Валентина Йотова All rights reserved.
