oki76 (Иван Иванов)
102 2
Mar 12, 2008, 8:09 AM

Засада 

  Poetry » Other
606 1 8
 

ЗАСАДА

 

Чудя се просто как оцелях

след толкоз много отрова изпита?

Бях най-виновен, когато бях прав -

надеждата в мен не беше убита!

 

Ехо от истина чувах в съня,

те пък готвили свойта засада.

А тогава, когато едва оцелях,

виждах как всеки в засадата пада.

 

Ощетени от свойта жалка съдба,

на красивото - казваха грозно.

Самовлюбени в свойта гнила душа -

със медали се кичат позорно.

 

Пил съм тяхната силна отрова,

но в замяна билка ще дам.

Който иска със мен нека тръгне -

да съборим позорния храм!

© Иван Иванов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??