Засада
ЗАСАДА
Чудя се просто как оцелях
след толкоз много отрова изпита?
Бях най-виновен, когато бях прав -
надеждата в мен не беше убита!
Ехо от истина чувах в съня,
те пък готвили свойта засада.
А тогава, когато едва оцелях,
виждах как всеки в засадата пада.
Ощетени от свойта жалка съдба,
на красивото - казваха грозно.
Самовлюбени в свойта гнила душа -
със медали се кичат позорно.
Пил съм тяхната силна отрова,
но в замяна билка ще дам.
Който иска със мен нека тръгне -
да съборим позорния храм!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
