Защо ми се случва всичко това,
защо трябва да страдам така?
Защо не може малко да ми потръгне,
защо трябва животът ми в мъка да се превърне?
Не мога повече така,
да страдам и да си мълча,
да подтискам всичко в мен
и да живея ден за ден!
Сърцето ми се къса, разбери,
и май скоро ще спре да тупти.
То толкова много преживя,
то се съсипа от любовта!
© Диана Станева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
