Защо заключи своя свят за мен?
Защо забрави любовта ми свята,
която ще потърсиш някой ден,
отчаяно ще тропаш на вратата.
На моята врата, която беше
подслон за уморените ти чувства
и в самотата нежно те крепеше
и болките лекуваше изкусно.
Защо захлопна пътната врата
и раздели съдбата ми на две?
Подвластен на жестока суета
разби на части моето сърце!