Jul 25, 2005, 12:13 AM

Защо?

  Poetry
1.7K 0 8

 

 

Защо съм толкова чувствителна,

Господи?Защо сътворил си ме

сякаш от порцелан,от крехко стъкло?

Да страдам като ранена птица,

чезнейки ...като пресъхваща вода...

Нима съм цялата чувство?

 
                                            Писано 09.09.2003та

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

  • мн важно. ще напишеш по-хубаво
  • Мда,за едно 17 годишно момиче тогава, не съм знаела как по-добре да опиша стихчето...
  • Би трябвало да ти дреме Деси
    Защо съм толкова чувствителна,

    Господи?Защо сътворил си ме

    сякаш от порцелан,от крехко стъкло?

    Свободния стих който използваш преполага по-оригинални сравнения
    и по въздействащи образи
    "по-крехка от полет на лястовица" например
    Виждала ли си как летят
    полетът им е начупен
    освен това въпросът "Нима ,Цялата съм чувство?"
    би бил прекрасен завършек..ако в стиха се опише
    или намекне чувството по-пълно
    то не е само кристал и порцелан нито само страдание не мислиш ли?

  • Гений ли? Гений е Ботев, Смирненски, Яворов, Вапцаров, но не и този мухльо! Четох негови неща, само едно си заслужаваше, защото беше повлияно от Гео Милев...
  • Хубаво е. Не му обръщай внимание. Той наистина е гений , но и много други неща. Стихчето ти е много въздействащо. Браво.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...