Защо
Защо с годините покой не намерих,
а все с тези мои чувства вървях?
Колко бързо годините минаха,
на кръстопътя с времето дълго стоях!
Кога бях нежна и млада,
натежала като узрелия плод?
Търсих и исках да зная
всичко за този живот.
Тогава и думите бързо извираха,
бисерни чисти като ден.
Но как тогава да знаех,
че светът е различен навън!
© Мария All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
