Особена вечер е днес. Кажи, ти усещаш ли също?
Залезът бе твърде ранен, и твърде красив.
Размених си с него надежда за идващо слънце
Че аз съм творец , оцветил и живота си сив.
А ти си любов ,разтопена по хлъзгав баир
И аз нямам сили по тебе да тръгна нагоре,
Ранена останах от теб , и след теб, и подир
Мечтите останах да ги гледам в гръб и отново.
Гласът ти в мен ,като ехо от крясък се връща
И как го обичам, гласa ти. Обичам и теб
Но ти си студен. И към теб само стръмна пътека
Ме води, но – цяла покрита е с лед, занапред. ...